Събуждаме се към 6.30 . Оглеждаме се за полагащата ни се закуска , обаче в хотелчето няма жива душа. Момчето от рецепцията си е опънало дюшек и спи непробудно до заключената врата. Няма как – събуждаме го с хиляди извинения за да ни отключи.
Навън улиците са празни.Както по-късно се констатира, не е заради празника, просто арабите обичат да си поспиват.Спираме такси и след няколкоминутни обяснения и консултации със стоящият наблизо полицай за посоката, се качваме, за да ни закара до Maalula karaj срещу 1,50$.Автогарата е най-обикновен паркинг, на който са се наредили в очакване на първите си пътници стари, раздрънкани маршрутки.Никой не говори английски , но самото име е достатъчно за да ни разберат. Сочат ни с пръст на кой край е автобуса, чийто шофьор с пръст ни сочи към задължителната стаичка, в която цивилен полицай ти записва данните от паспорта и ти дава хвърчащо листче, нещо като разрешително, единственно срещу което ти продават билети.В маршрутката освен нас има няколко мъже и забулена жена, а свободното пространство е запълнено от щайги с пипер, карфиол, домати , краставици… След час стигаме Маалюля и след като всички слизат, шофьорът ни качва над селото, пред манастира на Св.Текла.Разглеждаме църквата, запалваме свещички и си правим снимки за спомен с усмихнати и любезни йорданци. После поемаме по пътя по който се е спасила Текла - цепнатина , през която се изкачваме чак на върха .Отгоре изгледът е невероятен! Пред нас, на ръба на скалите, е застинала 7-8 метрова Богородица! Вляво, над манастира на Св.Текла, е разперила ръце голяма статуя на Исус, а срещу нея, на отсрещния хълм, е поставен огромен кръст! Красиво, величествено, уникално място!
Долу ,от джамията в селцето , през половин час се чува празнична молитва.За два дни толкова свикнахме с тях , че вече дори и не ни правят впечатление.Но ни прави впечатление религиозната търпимост по тези места, въпреки че мюсюлманите са 10 пъти повече от православните.
Прибираме се в Дамаск и отдъхваме малко в хотелчето.После решаваме да разгледаме отново „стария Дамаск” , и по-точно християнския квартал.Тук е чисто и подредено , хората са по-спокойни и любезни. Винаги съм си мислил че реда и хигиената по обществените места зависи от религията на хората - колкото по на изток и на юг отиваш , толкова по-мръсни и хаотични стават градовете. Или може би само на мен ми се струва така .... Красиви и интересни магазинчета , великолепни осветени църквички, но ... като повечето православни по света , затворени. Започва да ни доскучава и правейки огромна обиколка из малки и криви улички се връщаме в мюсюлманския квартал. Тук е „купона” – щумно , пъстро и мръсничко. А и много по-многолюдно.
Ама на кой му пука! Защото си е готино.Заприказваме се със младо семейство руснаци които са тръгнали с още непроходилото си момченце да пообиколят като нас тия част на света.Дори са решили да минат и през Египет. Трябваше и ние да сме по-смели и да включим и Египет в маршрута. Но и това си е постижение за нашите предубедени и недоверчиви мозъци
Ден4 – Палмира
Както винаги , ставаме рано и бързо-бързо се изнасяме до автогарата за Дамаск – Harasta karaj. Следва познатата процедура – минаваш през стайчката на полицая , записва ти всички данни от „пашапорт” , дава ти „разрешителното” изписано на хвърчащ лист на „някакъв странен език” и чак тогава си купуваш билета за желаната дестинация. На входа на автогарата има скенер за багажа и метал детектор за пътуващите. Колкото и спокойно и безопасно да изглежда , явно си познават хората и се стараят да си ги държат по-изкъсо.
Палмира – град отпреди Христа, стигнал апогея си по времето на кралица Зенобия , решила и тя да се прави на Клеопатра. Само че римляните си имали вече едно на ум и... го срутили за една нощ. Така поне пише в пътеводителите.
Палмира – 207 км , 3 часа и половина , 4$ на човек. Автобусната спирка е на противоположния край на града.Таксиметровите шофьори , който ни чакат , услужливо ни информират че днес е неработен ден и автобуси за Дамаск оттук няма да има ,а и руините са много далече.Само че вече дори не ми се говори с тия и ги отминаваме! Ние сме дошли на разходка, не бързаме за никъде и въобще не ни пука.След 45 мин пеша стигаме до другия край , след като сме се допитали до местните за посоката, въпреки че цитаделата се вижда от километри. Мамка му, какви ги върша и аз! Заради 1$ толкова бъхтене под изгарящото ( за нас ) слънце ! В почивката , на разбора , отнесъл доза критика от мълчаливата ми съпруга , обещавам да променя отношението си към „бакшишите” и стигаме до консенсус оттук нататък да се възползваме максимално от таксиметровите услуги. И без това са „без пари”.
Руините на Палмира , най-вече колонадата , наистина са впечатляващи и си заслужава да бъдат видени.
Връщането си е по-емоционално. От най-близкия ресторант намираме желаещ , който срещу 1$ да ни закара до „автогарата”. Всъщност автогара няма. Спирката е пред едно кафене-магазин извън градчето. Автобус ще има след час и половина , билета е с 1 – 1,50$ по-скъп , а и места за сядане за чакащите няма.Пием вътре по един чай и сядаме вън , на мръсния бордюр, сред прах и щъкащи и разглеждащи ни араби, оглеждайки се за други чужденци. Други чужденци означава че си на прав път или място.Естествено , че се появяват – семейство възрастни белгийци , които също като нас се оглеждат недоверчиво. Щом ни забелязват кимат за поздрав и успокоени , започват пазарлъка за по-скъпия билет.Не че има друга алтернатива.После , след продължително оглеждане , сядат до нас на бордюра.
Пътя обратно до Дамаск го проспиваме.Вечерта решаваме да пообиколим Дамаск в северна посока - "цивилизованата". Лъскави ресторанти и кафенета , модно облечени хора , посолства ( вкл. и българското)- културно ... и леко скучно... Изпиваме поредния прясно изтискан сок и приятно уморени си лягама рано. Защото утре продължаваме надолу към Йордания ( Джордан ) и крайната цел на това пътуване - 'Акаба ( с ударение на първото А )
Показват се публикациите с етикет йордания. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет йордания. Показване на всички публикации
До Акаба и назад - част1 - София , Алепо , Дамаск
ИДЕЯТА дойде съвсем неочкавано , тук, пред компа. Съвсем случайно попаднахме на ето тези юнаци http://forum.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=60806 . Е , ние не сме на две колела ( все още ) и решихме да го направим с автомобил. Само , че … за такова нещо хората трябва да са от една порода. А такива не се намериха .Затова решихме да го направим по трудния начин – с автобус. Беше средата на лято 2010. Решихме да го наречем "ДО АКАБА И НАЗАД "
След доста време пред компютъра ( чичко Гугъл всичко знае ) и ровене в http://www.tripadvisor.co и www.lonelyplanet.com/uk , най-после го решихме: тръгване на 12 ноември 2010 , за две седмици , с редовна автобусна линия на Зейтуни до Алепо (първия град в Сирия) , до Червено море и обратно със вътрешен транспорт, а по пътя каквото успеем да видим.Направили сме резервации по нета за всички нощувки,записали сме всякакви разписания и цени на автобуси и маршрутки, копирали сме всякакви карти.
Пътуването със Зейтуни си е малко напрегнато – оказва се че ще сме там точно по тяхната коледа и в автобуса е пълен с хора който се прибират при близките си, всякакъв багаж, подаръци , по-малко места и т.н. Чувстваме се не на мястото си, а и все пак ни е за първи път.
След 26 часа път ,спане, обичайни проверки по границите стигаме автогарата на Халап с около 2-3 часа закъснение. Леко сме изнервени и искаме само да ни оставят някъде, за да си хванем такси до нашия хотел ( всъщност хостел , изкопан някъде от форумите ) .Да, ама не - „сядайте на бордюра и чакайте докато се оправя с другите” – единият от шофьорите влиза в ролята на диспечер и набързо взима нещата в свой ръце – има хора за Алепо, за Дамаск, за Хомс, че един и за Бейрут. След 10 минути пристига Махмуд - местно момче , живяло няколко години в БГ и което говори много добре нашия език.Естествено , че не е и чувал за нашия хотел! Започва лудо каране по задръстените улици, разговори по телефона за да разбере къде точно е този хостел, предложение да ни заведе в друг по-добър хотел . Стигаме хотел AL Gawaher ( дори и Махмуд се чуди как се произнася). http://www.hostelbookers.com/hotels/syria/aleppo/30164/При вида му светва червена лампичка.Входа си е буквално вход, рецепцията е в апартамент на първия етаж … Сори , мистър, вашата стая е продадена, трябваше да се настаните до13,00 … а сега е вече 16,30 … Сори … няма свободни стаи….. Махмуд кима разбиращо… Намира ни друг хотел, по-скъп , но и по-добър. Вечерта идва да ни вземе ,води ни до прословутата Цитадела на султана на Халап. Впечатляваща с размерите си крепост, осветена отвсякъде , може би за да се подчертае величието и мащабите й пред обикновения човечец застанал пред нея. Затворена е поради късния час и Махмуд ни води на вечеря.Къде , и ние не разбираме , по улиците е пълна лудница- движението е на една боя разстояние, никой не ползва мигачи , клаксони отвсякъде…. Говорим си какви са възможностите да ни заведе на другия ден до Дамаск през Крак де Шевалие,Маалюля и Сейдная. Оказва се че времето за такава екскурзиика е голямо, а и цената която ни казва ни стряска (все пак той си има свой си бизнес, не е такси) След вечеря ни връща в хотела и ни пожелава лека нощ и wellcome to Syria. .. И всичко което направи за нас е безвъзмездно, просто от Зейтуни са му казали да се погрижи за двама незнаещи закъде са тръгнали българи. Пребити сме от път и се опитваме да заспим ,но сме под напрежение ,защото усещаме че нещата май не са такива каквито сме чели по форумите…
Въпреки всички притеснения и недоразумения – едно голямо ЕВАЛА на хората от Зейтуни !!!
Сутринта на рецепцията ни дебне „бакшиш” – Мистър, екскурзия ?-Не, ние сме само до автогарата. – Ооо,няма проблем. И ни товари раниците в багажника. Качваме се леко притеснени.-Мистър, къде отивате? – Автогарата, отиваме до Хомс.-Ооо, вие отива Калаат Ал Хосн ( Крак дьо Шевалие ) .Следва 15 минутен пазарлък за цената докато вече си пътуваме в посока Хомс.Договаряме се за цената - 45$. Минаваме край Хомс и продължаваме надясно към планините. Броячът е включен и се върти със скорост, пропорционална на скоростта на таксито.Пътуването си е доста и когато стигаме замъка, се оказва че „бакшиша” се е прекарал! Естествено, че следва нова разправия и „бакшиша” си изпросва 5$ бакшиш.
Замъка е впечатляващ и учудващо запазен.Построен е от хоспиталиерите през XII век на хълм, висок около 500-600м , край който минавал главният път от Антиохия надолу към Бейрут. От стените му, дебели повече от 8 м , се вижда цялата околност.Помещения за 5000 бойци.Конюшни за 2000 коня.Резервоар за вода с вместимост десетина басейна с олимпийски размери.И не е превзет в битка! Мамелюкския султан Бейбарс фалшифицирал писмо от намесника на Триполи ,в което пишело че рицарите трябва да предадат крепоста.
Отвън „бакшиша” ни чака- той така или иначе трябва да се връща обратно до Алепо, ние пък няма с какво да се върнем, освен с някой негов колега. Съгласяваме се за 10$ да ни върне до автогарата на Хомс.Още отдалече при гледката пред и около автогарата изтръпваме- народ,таксита,автобуси,маршрутки… Показва ни къде точно е Pulmann (тяхната държавна транспортна фирма) и си взимаме довиждане.Въпреки всичките му мрънкания и пазарлъци, си беше симпатяга.
Вътре в автогарата следва нова „атака” ,само че единственото което разбираме е думата Димаш ( Дамаск по сирийски ) .На всеки обясняваме че искаме да пътуваме с автобус, без да разбираме какво те ни обясняват.Всичко е написано на арабски и няма шанс без чужда помощ да се оправим.Виждаме встрани самотна жена и Жени се опитва да я попита на кое гише се продават билети за Димаш.Разбрала само думата, жената я хваща за ръка и я води до едно от гишетета.Цената за двама е 150 сирийски динара – около 3$.Записват ни данните от паспортите и ни показват от къде точно тръгва автобуса за Дамаск.Автобуса си е като нашите.Хората вътре са дискретни и се стараят да не показват любопитството си.Освен момчето от съседната седялка, на видима възраст около 25-26 години . В ръцете си държи учебници по право на английски. Заприказваме се на доста приличен английски.Завършил е икономика, но много обичал да учи и сега следва право в Хомския университет.Казва се Аиса. – Знаеш ли какво означава името ми? – Христос. На автогара Хараста в Дамаск предлага да ни заведе до хотела.Спира такси и накрая дори държи да го плати той. Разменяме си телефоните, за всеки случай, и се разделяме.
Хотела в Дамаск се казва Al Ghazal http://www.ghazalhotel.com/"> и се намира в Сук Саруджа (прочетахме за него по форумите и по мейла се свързахме с тях)в района между стария и новия Дамаск. Фоайето е пълно с раници, което ни успокоява – явно хотела се ползва само от чужденци.На „рецепцията” ( по скоро зад бюрото ) стой момче,което на английски любезно ни настанява.Хотелчето е арабска къща, която с повече фантазия е преустроена в удобно за скитащите по света място за преспиване.Иначе и то на външен вид се разминава с нашите представи за хотел.Чисто, подредено, не се пуши ( това последното е голяма рядкост, тук се пуши повече и от училищния пушком ) Усещаме прилив на еуфория! Чувстваме се по детски щастливи! Нещата започват да се нареждат така, както сме го планували! Нещо повече – сирийците се оказват много дружелюбни и услужливи хора.
Отпочинали, освежени и успокоени, тръгваме да се огледаме из района. Навсякъде е пълно с хора ,които пазаруват все едно, че утре ще вдигат цените.Не можеш да се разминеш по улиците, не можеш да пресечеш улиците- толкова народ не съм виждал и по манифестациите в едно друго време. По четири лентовия булевард се движат седем колони с автомобили ,половината от които са жълти таксита.
Това "сирийските бакшиши" са голяма работа! Чак сега разбираме защо не използват мигачите.Толкова близо един до друг се движат , че няма кой да ги види. Затова използват клаксона по три пъти за една маневра. Правилото е всеки пази предния ( ако предния се мушне преди него, разбира се)Иначе никаква аванта! А пешеходците са още по смели - все едно да пресичаш цариградско привечер.В този момент бяхме блажено доволни че не тръгнахме с кола.Градското движение в Сирия е организиран хаос, с някакви неписани правила ,които обаче са като закон и се спазват от всички.За две седмици не видях нито един инцидент.Не си мисли обаче ,че няма полиция.Когато катаджията свирне и размаха половин метровата си палка , всички замръзват.Започваме да забелязваме, че имат голям респект от полиция,катаджии и всички други униформени.
Всъщност утре e Al Еid - тяхната коледа.Личи си по предпразничната треска и настроение. Навсякъде е шумно и пъстро ,като в приказките на Шехерезада! Всички трескаво разглеждат, пазарят се гръмогласно, продавачите са още по-шумни и енергични в убеждаването на купувача.Толкова пазаруващи не сме виждали у дома от много много време.
Прибираме се в хотела уморени ,но доволни от преживяното.От адреналина не можем да се отпуснем за да заспим и чакаме с нетърпение утрото за да се впуснем в нови преживявания и емоции! Отдавна не бях изпитвал такава удовлетвореност от себе си! На шега го решихме, организирахме го съвсем сами и сега сме на тук - в един друг , много по-различен и интересен свят, само двамата !
Да са живи и здрави момчетата от Off- road!
снимки:
След доста време пред компютъра ( чичко Гугъл всичко знае ) и ровене в http://www.tripadvisor.co и www.lonelyplanet.com/uk , най-после го решихме: тръгване на 12 ноември 2010 , за две седмици , с редовна автобусна линия на Зейтуни до Алепо (първия град в Сирия) , до Червено море и обратно със вътрешен транспорт, а по пътя каквото успеем да видим.Направили сме резервации по нета за всички нощувки,записали сме всякакви разписания и цени на автобуси и маршрутки, копирали сме всякакви карти.
Пътуването със Зейтуни си е малко напрегнато – оказва се че ще сме там точно по тяхната коледа и в автобуса е пълен с хора който се прибират при близките си, всякакъв багаж, подаръци , по-малко места и т.н. Чувстваме се не на мястото си, а и все пак ни е за първи път.
След 26 часа път ,спане, обичайни проверки по границите стигаме автогарата на Халап с около 2-3 часа закъснение. Леко сме изнервени и искаме само да ни оставят някъде, за да си хванем такси до нашия хотел ( всъщност хостел , изкопан някъде от форумите ) .Да, ама не - „сядайте на бордюра и чакайте докато се оправя с другите” – единият от шофьорите влиза в ролята на диспечер и набързо взима нещата в свой ръце – има хора за Алепо, за Дамаск, за Хомс, че един и за Бейрут. След 10 минути пристига Махмуд - местно момче , живяло няколко години в БГ и което говори много добре нашия език.Естествено , че не е и чувал за нашия хотел! Започва лудо каране по задръстените улици, разговори по телефона за да разбере къде точно е този хостел, предложение да ни заведе в друг по-добър хотел . Стигаме хотел AL Gawaher ( дори и Махмуд се чуди как се произнася). http://www.hostelbookers.com/hotels/syria/aleppo/30164/При вида му светва червена лампичка.Входа си е буквално вход, рецепцията е в апартамент на първия етаж … Сори , мистър, вашата стая е продадена, трябваше да се настаните до13,00 … а сега е вече 16,30 … Сори … няма свободни стаи….. Махмуд кима разбиращо… Намира ни друг хотел, по-скъп , но и по-добър. Вечерта идва да ни вземе ,води ни до прословутата Цитадела на султана на Халап. Впечатляваща с размерите си крепост, осветена отвсякъде , може би за да се подчертае величието и мащабите й пред обикновения човечец застанал пред нея. Затворена е поради късния час и Махмуд ни води на вечеря.Къде , и ние не разбираме , по улиците е пълна лудница- движението е на една боя разстояние, никой не ползва мигачи , клаксони отвсякъде…. Говорим си какви са възможностите да ни заведе на другия ден до Дамаск през Крак де Шевалие,Маалюля и Сейдная. Оказва се че времето за такава екскурзиика е голямо, а и цената която ни казва ни стряска (все пак той си има свой си бизнес, не е такси) След вечеря ни връща в хотела и ни пожелава лека нощ и wellcome to Syria. .. И всичко което направи за нас е безвъзмездно, просто от Зейтуни са му казали да се погрижи за двама незнаещи закъде са тръгнали българи. Пребити сме от път и се опитваме да заспим ,но сме под напрежение ,защото усещаме че нещата май не са такива каквито сме чели по форумите…
Въпреки всички притеснения и недоразумения – едно голямо ЕВАЛА на хората от Зейтуни !!!
Сутринта на рецепцията ни дебне „бакшиш” – Мистър, екскурзия ?-Не, ние сме само до автогарата. – Ооо,няма проблем. И ни товари раниците в багажника. Качваме се леко притеснени.-Мистър, къде отивате? – Автогарата, отиваме до Хомс.-Ооо, вие отива Калаат Ал Хосн ( Крак дьо Шевалие ) .Следва 15 минутен пазарлък за цената докато вече си пътуваме в посока Хомс.Договаряме се за цената - 45$. Минаваме край Хомс и продължаваме надясно към планините. Броячът е включен и се върти със скорост, пропорционална на скоростта на таксито.Пътуването си е доста и когато стигаме замъка, се оказва че „бакшиша” се е прекарал! Естествено, че следва нова разправия и „бакшиша” си изпросва 5$ бакшиш.
Замъка е впечатляващ и учудващо запазен.Построен е от хоспиталиерите през XII век на хълм, висок около 500-600м , край който минавал главният път от Антиохия надолу към Бейрут. От стените му, дебели повече от 8 м , се вижда цялата околност.Помещения за 5000 бойци.Конюшни за 2000 коня.Резервоар за вода с вместимост десетина басейна с олимпийски размери.И не е превзет в битка! Мамелюкския султан Бейбарс фалшифицирал писмо от намесника на Триполи ,в което пишело че рицарите трябва да предадат крепоста.
Отвън „бакшиша” ни чака- той така или иначе трябва да се връща обратно до Алепо, ние пък няма с какво да се върнем, освен с някой негов колега. Съгласяваме се за 10$ да ни върне до автогарата на Хомс.Още отдалече при гледката пред и около автогарата изтръпваме- народ,таксита,автобуси,маршрутки… Показва ни къде точно е Pulmann (тяхната държавна транспортна фирма) и си взимаме довиждане.Въпреки всичките му мрънкания и пазарлъци, си беше симпатяга.
Вътре в автогарата следва нова „атака” ,само че единственото което разбираме е думата Димаш ( Дамаск по сирийски ) .На всеки обясняваме че искаме да пътуваме с автобус, без да разбираме какво те ни обясняват.Всичко е написано на арабски и няма шанс без чужда помощ да се оправим.Виждаме встрани самотна жена и Жени се опитва да я попита на кое гише се продават билети за Димаш.Разбрала само думата, жената я хваща за ръка и я води до едно от гишетета.Цената за двама е 150 сирийски динара – около 3$.Записват ни данните от паспортите и ни показват от къде точно тръгва автобуса за Дамаск.Автобуса си е като нашите.Хората вътре са дискретни и се стараят да не показват любопитството си.Освен момчето от съседната седялка, на видима възраст около 25-26 години . В ръцете си държи учебници по право на английски. Заприказваме се на доста приличен английски.Завършил е икономика, но много обичал да учи и сега следва право в Хомския университет.Казва се Аиса. – Знаеш ли какво означава името ми? – Христос. На автогара Хараста в Дамаск предлага да ни заведе до хотела.Спира такси и накрая дори държи да го плати той. Разменяме си телефоните, за всеки случай, и се разделяме.
Отпочинали, освежени и успокоени, тръгваме да се огледаме из района. Навсякъде е пълно с хора ,които пазаруват все едно, че утре ще вдигат цените.Не можеш да се разминеш по улиците, не можеш да пресечеш улиците- толкова народ не съм виждал и по манифестациите в едно друго време. По четири лентовия булевард се движат седем колони с автомобили ,половината от които са жълти таксита.
Това "сирийските бакшиши" са голяма работа! Чак сега разбираме защо не използват мигачите.Толкова близо един до друг се движат , че няма кой да ги види. Затова използват клаксона по три пъти за една маневра. Правилото е всеки пази предния ( ако предния се мушне преди него, разбира се)Иначе никаква аванта! А пешеходците са още по смели - все едно да пресичаш цариградско привечер.В този момент бяхме блажено доволни че не тръгнахме с кола.Градското движение в Сирия е организиран хаос, с някакви неписани правила ,които обаче са като закон и се спазват от всички.За две седмици не видях нито един инцидент.Не си мисли обаче ,че няма полиция.Когато катаджията свирне и размаха половин метровата си палка , всички замръзват.Започваме да забелязваме, че имат голям респект от полиция,катаджии и всички други униформени.
Всъщност утре e Al Еid - тяхната коледа.Личи си по предпразничната треска и настроение. Навсякъде е шумно и пъстро ,като в приказките на Шехерезада! Всички трескаво разглеждат, пазарят се гръмогласно, продавачите са още по-шумни и енергични в убеждаването на купувача.Толкова пазаруващи не сме виждали у дома от много много време.
Прибираме се в хотела уморени ,но доволни от преживяното.От адреналина не можем да се отпуснем за да заспим и чакаме с нетърпение утрото за да се впуснем в нови преживявания и емоции! Отдавна не бях изпитвал такава удовлетвореност от себе си! На шега го решихме, организирахме го съвсем сами и сега сме на тук - в един друг , много по-различен и интересен свят, само двамата !
Да са живи и здрави момчетата от Off- road!
снимки:
Абонамент за:
Публикации (Atom)