Konodo Labuan Bajo Airport.
Интересното започва още при проверката на багажа на входа на една аерогара с площ не повече сто квадрата, на която чекинга е на обикновена дървена маса, а кантара за проверка теглото на багажа е като по нашенските пазари - квадратен,но с електронен дисплеи.
- А, какво има в багажа? Я вадете, мистър! - на трудноразбираем английски нарежда служителя зад малкия скенер. Заобикалям дългата 70-80см лента и минавам зад него, за да видя на монитора какво "на майната си" иска.
Мидите на Жени!!! Вчера докато "шнорхелуваше" изкопа две черупки от миди големи колкото капак на тенджера. Започвам разтоварването на раницата, грижливо подреждана час и половина за да не се увреди улова.
- Аааа, още една! Имате още една!
- Ама това го намерихме на плажа. Нищо специално. А и закъсняваме за полета на Merpati
- Не! Не може! Забранено! Я отваряйте и другите раници.
Разтоварвам мръсно бельо, черупки от миди, вулканични камъни, чисто бельо, фигурки от Мианмар.... Едновременно с мен и Жени извършва същата процедура. И докато събирам изсипаната торбичка със слипове, единият гледащ с любопитство какво точно носят туристите в тия големи раници възкликва:
- Merpati air няма полети днес,мистър!
- Как да няма бе, ние си имаме електронен билет! Преди два месеца го платихме!
- Мистър, днес няма полет на Мерпати!
Вадя разпечатките. Без да ги поглежда, служителя се опитва да каже нещо на английски от което разбираме само "банкрут".
Зарязваме изсипаните раници, минавам през металдетекторите без да ни пука дали пискат и връхлитаме върху масата която служи за чекинг. Няма такъв полет!Няма и помен от такава компания! Това е! От вчера са спрели да летят. А на идване преди 5 дни им се кефих на какви "интересни" самолетчета ще летим. Има полет след 15 минути и след 16 часа. Какво? Давай за тоя дето тръгва сега! Нееее. Трябва с един служител да отидете ееее до ония бараки които са на 300м отвън. Това е бюрото за продажба на билети на SkyAviation, там ще си купите. Обаче само кеш... Докато стоим вцепенени, двама митничари носят полусъбраните раници и няколко торбички с дрехи. Един от служителите решава да придружи Жени - в нейната "сумка" са билети, паспорти, пари, кредитни карти... За пореден път днес се заемам с нареждането на раниците и за пореден път се убеждавам че половината неща са излишни и ненужни.
Приключвам и се изправям за да се поуспокоя. На входа двама митничари грижливо увиват мидените черучки във вестници и си ги скатават под бюрото. След това ме поглеждат най-невъзмутимо за да ги поздравя с "мамата". Връща се и Жени - още по червена, задъхана, "хвърляща искри":
- Резерва замина!
- Ама...
- Давай да се качваме, че ще утрепя някой!
Чекираме се, вземат ни раниците в ръце и заедно прекосяваме стотината метра до самолета. Все пак имаме късмета да ни настанят зад първа класа, до аварийния изход, и има място за още три реда седалки.
След около час кацаме на Бали. На голямото и излъскано летище никой нищо не знае, или поне не иска да взема отношение, все едно никога не е съществувала Merpati. С последните налични пари в брой стигаме хотела в Санур. Освен за парите яд ни е и за черупките. Успокояваме се с лафа на украинеца Артем от Мони:
"Стефан, а може би това не е бил ВАШИЯТ полет!"
Опитите ни да се свържем с кол-центъра на Мерпати за да разберем какво става и с неизказаната надежда да ни върнат парите завършва с "Ало,Ало, Мистър! Не Ви чувам!" въпреки че аз чувам все едно е пред мен. С помощ от офиса у дома и със съвети от magelanci.com задействаме нещата по интернет със връщането на парите и евентуалното обезщетение, събираме малкото доказателства как една компания може да се изпари за по-малко от 24 часа (всъщност успяваме единствено да намерим съобщение в местната преса че след като дори и пилотите не са вземали четири месеца заплати, накрая всички теглили по една майна и не отишли на работа) и излизаме да се разходим край морето.За да е пълна картинката, при опита ми да сменя скатаните 50евро в едно забутано чейнджбюро, балинезето се опитва да ми направи "санже"!
"Опааа, приятел, тия неща ние българите сме ги измислили!!!"
Всичко приключва с миролюбиво "Довиждане" от моя страна. Нещо ми е става в тая Азия, действа ми някак си успокоително и отпускащо...
Та, и днес беше един интересен ден в нашето пътешествие из Индонезия!
Майната му на парите - накрая остават само спомените!
Няма коментари:
Публикуване на коментар