Мианмар- Мандалай

Мандалай, Мианмар... Кацането на малката пистичка е малко припряно. Проверката на паспорти, обмяната на чатова (987 kyat = 1$) минава повече от гладко и - Мингалаба Манма!
Отново сме в културен шок - след Банкок си е като ПномПен след Сингапур. Или като първия ден във Варанаси когато бързаме да се приберем в хостела за да дадем почивка на сетивата си. От опит си знаем - това са поне два-три дни за да се "капсулираме и пренастроим" а дотогава ще сме на път за Баган. Ококорени са и останалите бели в безплатния шатъл на AirAsia до града, които слизат бавно от автобуса и поемат по някоя изтърбушена или отдавна чакълирана прашна уличка, крачейки към смотания и забит хотел който невъзмутимо им е "съдрал кожата" оправдавайки се с големия наплив на същите онемели от цената туристи. Нещо като Параграф 22.
Нашият избор, hotel A.D.1, също не е цвете за мирисане. Мирише, та не се трае, защото 100 метра по надолу има открит склад за сушена риба, нахвърляна в различни по големина плетени кошове. Хотелът - четири етажна къща, пригодена набързо да прибира паричките на адвенчър наивниците, убедително повежда в класацията.
Най-важния Буда за мианмарците е тук - MahaMuni Буда, постоянно облепван от поклонниците в лепкави и тънки златни слитъци - снимките са забранение (айде бе) както и доближаването му от нежния пол. Тук са и големите бронзови статуи, които в 16 век тукашния цар плячкосал след победата си над тайския, който пък ги бил плячкосал от АнкорВат. Улучваме края на "работния ден" и присъстваме на отварянето на стъклените кутии с подаяния и натъпкването им в чували!!! Дотук с митовете за будизма. Много ми се иска да видя ежедневното миене на главата на Ма'амуни Буда в 4:30 сутринта (23:30 бг) но часовата разлика все още си казва думата.. Или си търся оправдание... Казват че под златното покритие се крие статуята с най-голяма прилика до истинския Буда.. Казват ама вече никой никога няма да разбере или види.... Казват още че будизма е възникнал по тия места.
Вторият ден ранобуден мианмарец ни събужда по тъмно с доста силна съвременна музика. Мелодийката е приятна и те унася след стресовото пробуждане до момента в който не се включват и други съседи из махалата. И докато се колебаеш коя мелодия да си избереш за втория сън, се включва и местната пагода със сутрешната молитва по яките високоговорители... Часът е едва 4:30... В просъница се чудя в коя част на Азия съм се събудил... Шумът на тоалетните казанчета по другите стаи ми припомня - Мандалай,Бирма.
Закуската не е зле ако не е сервирана в обратен ред - динята, сладката тиква, кафето, чинийка с по бучка комфитюр и масло, печени подсладени филийки, омлет и накрая ориза. Карай, и без това отива на едно място! Важното е че има гореща вода, много. И бели чаршафи. Дори и горен, за разлика от Индия .
Истинските забележителности, старите столици, са от другата страна на реката и затова след кратка и делова имейл кореспонденция сме се разбрали с набиращия популярност в Tripadvisor местен разводач Soe Soe и неговия ученик Мяу ( без майтап) да ни разхождат целия ден с мотори. Понеже искаме всичко да видим и то ако може само за ден, програмата е доста сгъстена:
( 1 ) ShweInPin Wooden Monastery ( Mandalay )
( 2 ) Mahamuni pagoda ( Mandalay ).... т.1 и 2 сме ги отметнали предния ден...
( 3 ) Pahtodawgyi pagoda ( Amarapura )
( 4 ) Mahagandaryon Monastery ( Amarapura ) ( повече от 1000 монаси в подготовка за обяд )
( 5 ) Sagaing hill and Ayeyarwaddy river view ( снимка със знамето)
( 6 ) ThaKyaDiTha Nunnery ( монахините и тяхната обедна молитва )
( 7 ) Sitagu International Buddhist University ( Sagaing )
( 8 ) U Min Thone Ze pagoda ( 30 entrances and 45 Buddhas inside )
( 9 ) Soon U Pon Nya Shin pagoda ( Summit of Sagaing hill )
( 10 ) Pahotdawgyi pagoda ( незавършената пагода )
( 11 ) Sayadaw statue
( 12 ) Mingun Biggest Bell ( втората по-големина камбана в света след московската)
( 13 ) Myatheindan pagoda
( 14 ) Sunset on the U Bein Bridge ( Amarapura )
Както доста често се случва тук в Азия, от другата страна на реката е друг свят. Четирите столици, Amarapura, Sagaing, Mingung и Inwa, са разположени през десетина километра по западния бряг на Irrawaddy river (реката майка). Пътя, неравен асфалт, минава през оживени селца, с типичните азиатски дървени къщурки, сгушени между палмите. Бедността е стряскаща. Очевидна е липсата на електричество. Волските каруци с огромни делви и жените със съдове на главите, сновящи между реката и наколните жилища подсказва че нямат и вода. Това което прави впечатление е чистотата в селските дворове -нищо общо с градската мизерия и боклуци от другата страна на реката. За сметка на това храмовете са богато украсени и добре подържани. Явно и тук религията изисква "себераздаване" от вярващите.
Уморени, с изтръпнали д...та, след 90км за около 12часа на задните седалки, Сосо ни дотътря до хотела и след сърдечни обещания за трек в джунглата в близките години влизаме в хотела за да се опитаме да изтъркаме праха от нас. И да стегнем раниците. Всъщност в 1во лице ед.ч. - стягам.
Всеки който е посещавал будистка държава е виждал и снимал прословутия сутрешен поход на монасите - хората са наредени в редица със съдево с храна и чакат монасите да минат покрай тях в мълчалива редица и да им окажат честта да си вземат точно от техните дарове. На автогарата няма очакващи хора, няма и мълчалива редица. На автогарата докато чакаме автобуса на Aye Chan Maung за Баган, две-три боси хлапета в монашески дрехи застават за няколко секунди пред всеки един в очакване да сме очаровани от привилегията и да пуснем нещо в големите съдове. Иначе казано - направо си просят, но не с познатата ни за тоя занаят агресивност. Няма очаровани. Няма и впечатлени.

Мианмар - факти и хронология

Бирма - факти, ключовите събития и хронология

Население - 51 млн.

Религии - 81,6% - будисти, християни - 5,8%, мюсюлмани (сунити) - 5,2%, индуси - 0,9%, конфуцианци и даоисти - 0,2%, местни традиционни вярвания и култове - 6,3%

Бирма - това име е дадено от британците по името на най-големия етнос Бама ( Burma), а след независимостта е Бирмански съюз до смяната на името с Мианмар.

1057 - King Anawrahta основава първата обединена Бирма ,обявява за своя столица Паган (днешен Bagan) и приема Theravada будизма.

1287 - монголите на Кубилай хан завладяват Бирма

1531 - династията Toungoo с португалска помощ успява да обедини Бирма.

1755 - Alaungpaya основава династията Konbaung.

1824-26 - Първата англо-бирмански война завършва с Договора от Yandabo, според която Бирма отстъпва крайбрежната ивица между Читагонг и нос Negrais на Британска Индия.

1852 - Великобритания анексира долна Бирма, включително и Рангун (Yangon) след втората англо-бирманска война.

1885-86 - Великобритания превзема тогавашната столица Mandalay след кратка битка и Бирма става провинция на Британска Индия. Британците допълнително разделят многобройните етнически малцинства чрез облагодетелстване на някои групи, като Карън, чрез длъжности в армията и в местните администрации на селските райони. 

1920 г. - започват първите протести на интелигенцията и будистки монаси срещу британското управление. 

1935 г. - Студентския съюз в Рангунския университет е в челните редици на това, което ще се превърне в активно движение за национална независимост. Един млад студент по право Aung San (запомнете това име), член на Изпълнителния комитет и редактор на списанието на студентския съюз, се очертава като потенциален нов лидер на националноосвободителното движение. В годините той успешно организира поредица от студентски стачки в университета, спечелвайки подкрепата и на нацията.

1937 - Великобритания отделя Бирма от Индия и я прави самостоятелна колония в опит да успокои нарастващото недоволство.

1939г. - Втората световна война. Aung San се възползва от възможността за постигане на независимост на Бирма. Той и 29 други, известни като тридесет другари, напускат Бирма за да преминат военно обучение в Япония и да създадат армия на Независима Бирма.

1941 г. - Япония нахлува в Бирма. Aung San и другарите се бият на страната на японците, които са обещали че ако британците бъдат победени, те ще дадат на Бирма дългоочакваната независимост. Когато става ясно, че японците няма да изпълнят обещанието си, Aung San бързо договоря споразумение с британците, за да им помогне да победят японците, а Армията на Независима Бирма става антифашистка лига за народна свобода (AFPFL)

1947 - Aung San и шест членове на неговото временно правителство са убити от политическите си опоненти. U Nu, министър на външните работи в правителството по време на японската окупация, е помолен да оглави AFPFL и правителството.

1948 - Бирма става независима с U Nu като министър-председател.

1950 - U Nu, заедно с индийския премиер Неру, индонезийски президент Сукарно, югославски президент Тито и египетския президент Насър сътрудничат намерени Движението на необвързаните страни членки.

През следващите десет години, опитите на демократичното правителство на Бирма са непрекъснато оспорвани от комунистически и етнически групи, които се чувстват по-слабо представени в конституцията
1948 - Периоди на интензивна гражданска война дестабилизират страната. Въпреки че в конституцията е записан федералния принцип и това че на малцинствените етнически групи ще се представи някаква степен на независимост до десет години, дългогоочакваната автономия не идва.
1958 - поради тежката икономическа ситуация законно избраното правителство на U Nu е сменено от служебно правителство начело с генерал Ne Win, един от "другарите" на Aung San . С цел да се "възстанови закона и реда" в Бирма, Ne Win поема контрола над страна, включително миноритарните членки, като ги принуждава да останат под юрисдикцията на централното правителство. 

1960 - партията на U Nu печели победа на изборите, но обявяването на будизма като държавна религия и неговата толерантност към малцинствата дразни военните.

1962 - правителството на U Nu е свалено с военен преврат, ръководен от генерал Ne Win, който премахва федералната система и обявява "Пътя на Бирма към социализма" - национализация на икономиката, еднопартийна система със Социалистическата партия като единствена политическа партия , забрана на независимите вестници. Сериозни опити за военен разгром на комунистическите и на етническите малцинствени бунтовнически групи. Страната е изолирана от външния свят въз основа на новия път към социализЪма. Суеверен, ксенофоб и безмилостен, за следващите три десетилетия Ne Win довежда страната до културен, екологичен и иконономически колапс.  В много райони на Бирма въоръжена борба се превръща в начин на живот. 

юли 1988- Ne Win внезапно обявява, че се готви да напусне сцената. Виждайки най-сетне възможно бягство от военното управление, икономическия упадък и рутинните нарушения на човешките права, хиляди хора излизат по улиците на Янгон. Демонстрации избухват в цялата страна по време на така наречената "демократично лято". Но на 08 август 1988 войници стрелят в тълпата от мъже, жени и деца по време на демонстрация в Рангун. Запчва четиридневно клане. Най-малко 10 000 човека са убити в цялата страна! Хиляди студенти и защитници на демокрацията бягат в граничните райони които са под етнически контрол. За да реагират на международните критики и санкции за насилието, военните обявяват че ще проведат многопартийни демократични избори. Aung San Suu Kyi, дъщеря на Aung San , е избрана за председател на новосформираната Национална лига за демокрация (НЛД). Тъй като демократичните промени са неизбежни, а и новата НЛД набира все по-голяма подкрепа, военните инсценират опит за преврат и Ne Win поема контрола на страната. Въведено е военно положение и репресиите и арестите започват наново.

27 май 1990 г. - проведени са многопартийни избори както военните са обещали. Въпреки тежките репресии срещу членовете на опозиционните партии и пълната липса на свобода на словото в страната, НЛД печели с 82% от гласовете. Изненадани от резултатите и последиците, Съвета за Държавност Законност и Ред (SLORC) отказва да признае изборните резултати и ги анулира за да запази властта.

1991 - На Aung San Suu Kyi е присъдена Нобеловата награда за мир

1995 - след шест години Aung San Suu Kyi е освободена от домашен арест.

2001 Февруари - бирманската армия и бунтовниците от етноса Шан влизат в сблъсъци по границата с Тайланд.

2002 май - Aung San Suu Kyi освободена след близо 20 месеца под домашен арест но скоро след това е взета под "полицейска закрила" след сблъсъци между нейните поддръжници и тези на правителството.

2004 януари - правителството и национашния съюз на Карен - най-значимата малцинствена етническа група която се бори срещу правителството, се съгласява да прекрати военните действия.

2007 септември - Будистките монаси организират серия от антиправителствени протести иза цялата страна.  На Aung San Suu Kyi е позволено да напусне дома си, за да поздравят монасите демонстриращи в Рангун.Това е първата й публична поява от 2003 г. насам. Властите започват разправа с протестите, но демонстрациите продължават.

2007 октомври - Нормалното ежедневие се връща в Рангун на фона на тежката военно присъствие, но хиляд монаси са безследно изчезнали.

2008 Януари- Серия от бомбени взривове из страната. Държавните медии обвиняват бунтовническите елементи, включително етническите бунтовници от племето Карен.


2008 май - циклона Наргис ударя ниско разположената делта на река Irrawaddy. Според някои оценки смъртните случаи са повече от 134 000. Режимът е обвинен в блокиране на помощите отказвайки първоначален достъп на хуманитарните работници.

2009 януари - Тайланд спасява край своите брегове стотици мюсюлмани от малцинството Рохиня. Бирма отрича съществуването на такова малцинство. Няколкостотин Rohingyas впоследствие са спасени от лодки край бреговете на Индонезия.

2009 август - Опозиционният лидер Aung San Suu Kyi е осъден за нарушаване условията на домашен арест, след посещение от гражданин на САЩ през май. Първоначалната присъда от три години лишаване от свобода е заменена с 18 месеца домашен арест.


2010 октомври - Правителство сменя флага на страната, национален химн и официалното име, а столицата е сменена още през 2006
2012 януари - Правителството дава сигнали за спиране на военните действия спрямо етническата група Karen. Вече са се съгласили на примирие с етносите Шан и Кашин.
2012 Ноември - Посещение на главния комисар на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу който предлага повече от 100 милиона долара за развитие. Около 90 души са убити в религиозен конфликт между Rakhine будисти и мюсюлмани рохингия. Американският президент Барак Обама също посещава Бирма за да предложи "ръката на приятелството" в замяна на повече реформи. Той призова за помирение с малцинството Рохингия.
2012 август - президентът Thein Sein създава комисия, която да разследва насилието между будисти Rakhine и мюсюлмани Rohingyas в западната част на страната. Десетки са загинали и хиляди души са изселени.
2013 май - президент Thein Sein посещава Вашингтон. Обама хвали политическия и икономически напредък, но критикува насилието срещу рохингия мюсюлманите. Визитата съвпада с пращането в затвора на шестима мюсюлмани с заради сблъсъците в област Meiktila през март, докато будисти не са били съдени.
2013 юли - президент Thein Sein посещава Великобритания и обявява че Бирма ще освободи всички политически затворници "до края на годината".

Към днешна дата Aung San Suu Kyi все още е под домашен арест.

Мианмар - страната на воената хунта и автентичния будизъм - визи от Банкок

Банкок
Основна вина за това тазгодишното пътуване да е отново в тая част на света е на Георги от magelanci.com и неговия невероятен нюх един комбиниран полет София-Банкок -Истанбул с "Катъуей" да излезе с цена "на която не можеш да откажеш".
Входно-изходната точка си е същата отпреди две години, сменяме дестинациите - прословутата Бирма(Мианмар) и Индонезия (една малка част от нея, че иначе бая зор ще видим с 30 000 острова). Тъй като най-близкото мианмарско посолство е у братска Србия , а до там и обратно ни трябват поне три денонощия, след непродължително ровене из форумите решаваме да вземем тая виза от Банкок -хем ще хапнем пак по няколко ТомЯм, хем ще доразгледаме, хем ще свършим нещо полезно - нещо като 3 в 1...
Следващите редове са за тия дето имат мерак да я видят тая толкова загадъчна страна.
Мианмар виза от Банкок
Работно време:
9:00-12:00 приемане на документи И паспорти
15:30-16:30 получаване на паспорти с визи
Цени за издаване на виза:
- 1260 Bath за същия ден
- 1035 Bath за следващия ден
- 810 Bath за вдругиден
плаща се в батове 30бата=1$
Къде се намира - Посолството е в района на станция Surasak на скайтрен-а. От нея се връщате около 200м по левия тротоар и след Християнския колеж свивате в пресечката. Няма как да го пропуснете - има очевАдна бройка тук-туци и таксита. В нашия случай - от HuaLampong station с тук-тук за 100 В.
Каква е процедурата - Минавате най-отпред без да чакате на гише4 и си взимате бланка. Попълвате я четливо, залепяте една паспортна снимка в горния десен ъгъл (ако нямате лепило, все някой от белите ще има), закрепяте с кламер втора паспортна снимка горе вляво (ако нямате, все някой бял ще има) прилагате копие от паспорта ( ако нямате, 100 м надолу по улицата копир има) и вече СЕ нареждате на опашката на гише4. След като Ви дойде реда, ще Ви питат за кога искате и според Вашето желание ще ви дадат пластмасов трицифрен номер -1хх за същия ден, 2хх за следващия, 3хх за други ден. Сядате и чакате електронното табло да покаже Вашия номер. При повикване ако сте за същия ден или съответно с номер1хх отивате на гише1 , ако сте с 2хх или 3хх - гише2. Проверяват Ви документите, вземат Ви паспорта и получавате жълта бележка. Отнема не повече от половин час въпреки че наплива е учудващо голям. Пазарите се докато Ви хване срам с някой тук-тукаджия и си уплътнявате деня в игри и закачки. В нашия случай - дълга разходка с финал в китайския квартал на всевъзможни морски вкусотии -снапер в морска сол на жар, скариди по-големи от раците на чичо Ванчо, горещо-люта супа ТомЯм с калмари... Ама мидите им не струват. Въобще!
Получаването става още по- лесно. Отивате след 15:20 и се нареждате направо на гише2 и срещу подпис си получавате паспорта и ВИЗАТА за Минамар. Отнема не повече от 5-10 мин. После? После отивате на KaoSan road или по-точно на успоредната, Th.Rambuti, за да Ви масажират краката от дългото висене и да полеете новата виза във Вашия паспорт! Това е...
(Написах го толкова подробно за да Ви уверя че няма нищо сложно и трудно, много по-лесно и бързо от което и да е посолство в България)
Иначе Банкок си е Банкок - несравним, уникален, винаги изненадващ. Най-голямата перла в короната на Тайското царство, заобиколено от нищета, бедност и мизерия. Град с население колкото България и бюджет сигурно и по-голям от нейния. Около туристическата Мека, Каосан роуд, е смесица между СиемРеп и Слънчев бряг. Докато слушаме какафонията от поне три различни стила музика на живо, идващи на вълни от съседните заведения, и пием поредната Чанг-бира, стигаме до извода че въобще не сме толкова зле колкото се опитват да ни изкарат английските журналисти, ядосани по скоро на слабата си банкетна култура. В крайна сметка търсенето определя предлагането.
Проблемът е че част от екипа след шепите антибиотици, ефизоли и терафлута, трябва да понесе почти тричасовото клатушкане на мероприятието "разходка с лодка" и да се трупяса окончателно, за да остави другата част от екипа да се радва на "светлините на Банкок" от терасата на хотела....( Мистър, че кой идва с жена си в Тайланд ;)