Рано сутринта стигаме автогарата за южните дестинации – Somarie karaj.Тук избора е по-голям – има и „shared taxi”. Твърдо сме решили да пробваме що е то „поделено такси” се съгласяваме с първия на реда.Цената му е 700 сирийски динара (около 15$).Такситата са бели, със широка зелена ивица по цялата дължина.Шофьорите им са спретнати и разбиращи английски.Само че още е твърде рано сутринта и няма много желаещи.След час чакане следващото такси си е намерило клиенти - двама араби ,които любезно ни канят да го споделим с тях. Приемаме поканата на момента и прехвърляме раниците в съседния багажник. „Йордания – идваме !”.
След час пътуване арабинът от дясно започва да си мие лицето с вода. На тоя му прилоша – си мисля. После забелязвам че се е събул и след хигиенизирането , вади броеница и започва да си мънка нещо.Зацепвам. „Тоя до мен се моли!” – тихо прошепвам на Жени отдясно. „Тоя отпред вече я свърши” – прошепва тя. Тихо, кротко, без да пречат на никого , само между себе си и Аллах. А ние , в БГ , си мислим че като запее мюезина , всички падат на замята , с високо вдигнати към небето ръце ... На границата шофьорът ни показва къде да си купим изходна виза и всичко става учудващо бързо.
Йорданските митничари са по-добре облечни , по-интелигентно гледащи и мнооого по-мудни.Приказват си със нашия водач ,без да стават от пластмасовите столове и после отегчено един става да имитира задълженията за които му плащат. Правя асоцияция с други техни колеги , но това е друга тема.
Йорданската митница е чиста , подредена, с табели на английски.Гишетата са разделени на: араби , чужденци и ... сирийци. За „белите” хора всичко става тихо , любезно и с усмивка. За сирийците – с „въпроси и отговори” на висок глас , ръкомахания... Явно нещо не се долюбват комшиите. А , и най-учудващото – арабин не може да влезе в Йордания без да му сканират ретината ! Само арабите , нас ни посрещат с „wellcome”. Направо паднах ! Уредите са като тия за нощно виждане , със светещи сини и червени светлинки. Поставени на удобно стойки за всеки пол и възраст. За забулените си има дори и специална стая. Добре дошли в Джордан!
След границата пускаме SMS на рент-а- кара кога и къде ще сме в Аман.Още от БГ се бяхме уговорили по мейла с фирма за коли под наем , че ще ни чакат и ще ни изведат извън града за да не се „бавим”. Дрън-дрън. Просто ме е страх дали ще се оправя с посоките, правилника и ... с техния им начин на каране. Спътниците в таксито се опулват като разбират че сме си поръчали кола под наем – А бе , вие закъде сте ? Съвсем сами ? Ама наистина за първи път ли идвате ? Повече никой не казва нищо.Всеки си остава със собствените си мисли.
Всъщност обществения транспорт в Йордания не е на същото ниво като в Сирия и връзките не са толкова удобни и бързи.За да спестим време и пари , сметките показаха че е по-удобно с кола под наем. А и отначало си искахме това пътуване да бъде с кола.
На „автогара” Абдали ни чака самия шеф на фирмата.Все още е празник и почти нищо и никой не работи.Поздравява ни учтиво и учудено за добре дошли.Излизаме почти извън Аман и пописваме документите за колата - шкода Фабия , комби , бензин , механична скоростна кутия.Човека ни пожелава приятно изкарване със свито сърце.Дори ни дава още няколко телефонни номера – „ за всеки случай”. Имам чувството че за първи път карам автомобил , толкова съм се стегнал.Излизаме извън града и спираме да изпушим по цигара. И за пореден път да се разкрещим от радост и кеф , че сме стигнали до тук , по нашия си начин!!!
Стигаме рано-рано Мадаба, градче на около 25-30 км от югозападно от Аман, и решаваме че има време да посетим планината Небо. От тук Мойсей видял Обетованата земя .Чудим се , след 40 години скитане точно това ли е намерил и какво толкова са му харесали. Голи байри и камънаци. Ако бяха продължили стотина километра на изток , сега щяха да продават нефта , а не да го купуват. Продължаваме надолу към Мъртво море просто защото имаме достатъчно време за скитане , а и да се насладим на лунния пейзаж.Тук там по баирите се виждат бедуини – големи палатки , големи стада овце и пикап вместо камили.
Връщаме се в Мадаба за да намерим Мириам хотел.Само че упътването от сайта им не струва , никой по улиците не само не е чувал , ами и не разбира за какво питаме – Мириам е тяхното име на Дева Мария. Всеки с когото се опитаме да комуникираме по някакъв начин , прави съвсем различна асоциация с името.След час лутане съвсем случайно го намираме – естествено че не е като в сайта.Изглежда като жилищен блок , ограден с високи огради, с басейн в двора.Пълно е с чужденци , което е малко разочароващо, но пък какво толкова – тук сме за малко.А и си има свободен нет.И може да се плаща с електронна карта.Баня , вечеря и... айде да лягаме, че утре ни чакат нови емоции
Няма коментари:
Публикуване на коментар