Варанаси и свещената река Ганг


"Benaras (Варанаси) е по-стар от историята, по-стар от традицията, по-стар дори от легендата и изглежда два пъти по-стар и от трите взети заедно"- Марк Твен

*Ghat (гат) - планински проход , кей със стълби

Варанаси е едно от най ослепително пъстрите, неумолимо хаотични и безмилостно недискретни места в света, може би най-стария непрекъснато населяван град в съвременната история. Поради това че през него преминава река Ганг, една от трите свещени за индусите реки, той сигурно е най-посещавания от индуси град в Индия поради две важни причини:

Водата на река Ганг във свещения Варанаси дава опрощение на греховете и по протежение на целия град хиляди хора се къпят, перат или пият от водите й. И въпреки отпадъците по повърхността, лицата им показват тържествеността и удовлетворението от този ритуал.Въпреки светостта си и това че реката е дестинация или крайна цел за мнозина през целия живот, тя е най-силно замърсената река в света. Не ни отнема много време, за да се видим защо- канализацията и боклука от хаотичния град се изливат директно в реката.

Друго важно е че реката е връзката между живота и смъртта в свещения град- вярващите идват по гатовете, разположени по свещената река, за да отмият от тела и дрехи житейските си грехове или да погребат изгаряйки свои близки. Те са особено щастливи да умрат на това място , тъй като тук се предлага moкsha (освобождаване от кръговрата на прераждането, чрез изгаряне на тялото и разпръскване на пепелта в реката), което прави Варанаси едно от най-скъпите места за хинду общността.Това е и причината да бъде посещаван от толкова много туристи неиндуси!

Всички други думи са лицемерие- Идваме да видим дали и как горят човешки трупове!


.......Вървим бавно на север покрай реката, без да обръщаме внимание на просещите деца и всички "пиявици" които се опитват да те повозят на лодка, да ти продадат свещена броеница, ритуално цвете или аюрведически масаж, заобикаляйки свободно бродещите крави или къпещи биволите си. Докато не стигаме до Главната клада, официалното място за кремации - Manikarnika Ghat. И въпреки че това място сме искали да видим, пропътували сме хиляди километри, разумът започва да се бунтува "Това не може да се случва наистина!Това не е действително! Това са декори от някой филм!"....Огромни купища дърва, заели поне половината от цялото пространство. По една от малките пътечки между тях носят носилка, увита в жълто и посипана с гирлянди от цветя.От носилката стърчат крака. Пееки някаква тяхна си молитвена песен, изнасят с енергична походка мъртвеца към главната сцена заета от 6 постоянно горящи клади......Истина е! Това наистина се случва! Сивият дим, прогонващ и малкото останал свеж въздух и лекия мирис на печено месо, идващ с него, правят сцената още по-реална. Дори топлината от жаравата прииждаща на талази не може да те сгрее след студения душ...Всички гледаме умълчани и посърнали... После започваме да оглеждаме и декорите, за да възприемем реалността на сцената - разхождаща се крава, която всеки се прави че не вижда, докато не спира между опечалени и горящия труп и бива дискретно прогонена, насапунисан индус , застанал край най-близката до реката клада за да се постопли и опитващ се да заговори някой от участниците в "церемонията", край друг огън суетящи се и спорещи гробари. Изглежда някак изкривено и гротескно....А в огъня гори нечий баща или майка....Най-после успявам да преглътна, правя знак на Жени, обръщаме се едновременно и с наведени глави мълчаливо напускаме този крематориум. На въпросите на "пиявиците" отговаряме с мълчание и стиснати зъби. Прибираме се в хотела, нашата крепост, и се качваме отново на покрива - далеко и вискоко от реалността на този град.

Казват че "Варанаси не взема пленници" - или отхвърляш своите предразсъдаци, приенайки го такъв и той става твоя любима дестинация или панически търсиш начин да избягаш. Нямаме търпение да дойде утре и да видим следващото място от Индия.

Не съм се интересувал колко религии кремират мъртвите и защо. Но сега като се замисля, не са малко... Индусите кремират своите мъртви защото вярват че така ще излязат от омагьосания кръг на прераждането. После говорих с други от тях, които също знаеха че един ден ще умрат в тоя живот и също ще бъдат кремирани. Е , не и по тоя начин, не и на брега на свещенната река Ганг. Но и те ще спазят традицията... Традицията на своята религия...Какво ли не правим заради религията си...

2 коментара:

константин трендафилов каза...

Здравейте Русеви накъде сте сега.

rusevi-bg каза...

Сега сме в Jodhpur, Rajastan но тъкмо оправяме раниците,пак. Утре сутринта тръгваме още по на запад, за Jaisalmer. Решили сме да преспим една нощ под открито небе в пустинята...