Мианмар - Янгун

Kyeikthio
Последната спирка на нощния автобус от Баган е на една тъмна, мръсна и малка автогара в покрайнините на Янгун. Щом разбират че не сме потенциални клиенти, бакшишите успокоени ни ориентират на коя маса да отидем. След неколкоминутно обяснение за къде сме тръгнали ни продават билетите, товарят ни раниците и ни качват на най-ранния междуградски автобус. 5 часа по-късно ни стоварват на едно кръстовище указвайки с ръка "Тиякту деър", в район в който наименованията на градове и забележителности от форуми и гидове нямат нищо общо с местното звучене. Следва продължителна сверка на имена и посоки с ококорените Кайен пипъл. Когато има желание винаги се намира и решение -продали са ни билети за грешно направление и коригираме маршрута на задните седалки на 50кубикове моторчета. Набързо намираме и място за спане на 200м от тракстейшъна, и то на доста прилична цена в сравнение с "двете брадви" до тук, и хвърляме раниците на "рецепцията". (тракстейшън-спирка за камиони. тъй като мястото е високо в стръмната планина, за нежелаещите да минат по дългата 15км пилигримска пътека местната управа извозва богомолци и туристи в каросерията на камиони. никакъв дуг транспорт не може да влезе по бетонния път) Заемаме място на тесните, дори и за местните, пейки в каросерията на един от откритите камиони и притиснати от всички страни започваме масовото люшкане по стръмните завои нагоре.
И ето ни пред едно от "чудесата" на Мианмар, свещения за всички будисти хълм, Golden rock както го знае цял свят или "Just stone on a rock" - както го нарече в Мианмар един англичанин! Поредната цел е достигната! И снимка със знамето е направена!
Мястото може би наистина е мистично или енергийно. Спим около 10-11 часа въпреки всички звуци идващи през тънките бамбукови стени от градчето под нас, поразбудени за кратко от някакво петле разкукуригало се посред нощ край бунгалото. Сутринта пием поредното 3в1 този път на гледка с палми и на планината срещу нас. Направо да не ти се тръгва.
В автобусите, след традиционната преди всяко пътуване молитва, пускат мианмарска естрадна музика. Сюжетите на клиповете са почти едини и същи - двама вървят из парка хванати за ръка и се гледат мълчаливо или един Ромео виси цяла песен под балкона и реве с крокодилски сълзи. В автобуса обратно за Янгун ни поднасят изненада. Пускат ни всевъзможни кавъри - Елтън Джон, Модърн Токинг, Бионсе, почти цял концерт на АББА... Някой са сполучливи, но ако Джей Ло чуе нейната направо ще онемее. Сещам се и за нашето недалечно минало когато със сполучлив текст върху сръбска или гръцка мелодия някои станаха звезди - "обичам шопската салата, с ракия ледена да пия"... Защо обаче точно за тая мелодия се сещам.? Може би защото храната в Мианмар е смесица между индийската и тайската. Ориз със сосове, не толкова на брой колкото в Индия, и зеленчукови супи, не толкова люти като тайските. Само не мога да разбера защо азиатците си мислят че уестърн туристите вместо вода пият бира и са много разочаровани ако не поръчаш - сакън, да не се обезводниш!

Янгун = Шведагон пагода(ShweDagon Pagoda) или още „Златната пагода”. Високата близо 100 метра уникална постройка е разположена на запад от езерото Кандаваги (Kandawgyi Lake). Храмът се счита за най-тачената будистка пагода в Бирма. Внушителният храм, който може да се види от всяка точка на Янгон, е построен през 6 век. Историята на пагодата е всъщност историята на Янгон, защото тя е издигната непосредствено след създаването на града. Мнозина я определят за световно храм-чудо. Златото, използвано за облицовката на храма, е приблизително девет тона. На върха на пагодата има множество изящни скъпоценни камъни.

Почитта си към Буда местните са изразили и чрез друга впечатляваща постройка – Чауктатгуи пагода (Chaukhtatgyi Pagoda). Свещеното място претворява образа на полегналия Буда. Колосалната фигура е дълга над 70 метра, построена е в началото на миналия век, като на няколко пъти са полагани грижи за цялостното й реновиране. Стъпалата на Буда са облепени със фамозна стъклена мозайка, разказваща за 108 – те характеристики на божеството. Има още няколко по-сериозни пагоди - Сюл (Sule Pagoda), Киауктавги (Kyauktawgyi Pagoda).
Буда, Буда, Буда...
След девет дни вече сме се наситили на Буди и затова отделяме време само на Златната пагода. Влиза се както навсякъде бос по дълги, широки и високи коридори край магазинчета и сергии с всевъзможни джунджурии. Решавам докато я разглеждаме да преброя в колко храма се молят, изключвайки тия на открито, но бързо им загубвам бройката. Впечатляваща е! Не може да се опише атмосферата на мястото, мащабите му и респекта който излъчва този храм. Снимаме захластнати като японски туристи или почиваме на сянка мълчаливо съзерцаващи уникалността на ShweDagon Pagoda.

Британските колонизатори, както навсякъде където са присъствали, построяват множество красиви сгради с административни функции. Сред тях са Кметството, Висшият съд, сградата обслужваща пристанището, бившата сграда на железниците (Mee Ya Htar building), с характерните за тези постройки червени фасади. Потомците на Великобритания оставят след себе си и красивата катедрала Сейнт Мери, както и англиканската катедрала Света троица. (В Бангладеш и до днес използват железницата построена от преди век без въобще да я ремонтират или да полагат някакви грижи дори! Релсите са разкривени, вагоните всеки момент ще делайлират, но си върви - това е да паднеш на колонизатори... Така ми казаха и може би ще трябва да се провери на място.) Потомците на Великобитания оставят след себе си и красивата катедрала Сейнт Мери, както и англиканската катедрала Света троица. Янгон е и религиозна смесица от будистко, мюсюлманско и християнско население на града. Дали този баланс ще бъде запазен след последните събития край Мандалай, само Буда знае.
Друга главна туристическа дестинация и атракция е закрития пазар Богиоки (Bogyoke Market), отрупан със сувенири и традиционни творения на изкуството, антики, гоблени, скъпоценни камъни и изящни бижута, изработени от местни занаятчии или китайски фабрики. Не ходете там ако не знаете какво търсите! След кратък преглед на цените на рубините (които се добиват в Мианмар, по принцип,защото с толкова дръпнати очички зад щандовете...) с носталгия и съжаление си спомняме фабриката в МаеСай на Тайландско-Мианмарската граница.
Не ги обичам тия столици и това е!!!!! Дали се наситихме на будизъм или защото начертаната програма е изпълнена... някак си ни е скучно. Града има какво да предложи но....

Нямаме търпение да стегнем раниците и да стигнем до летището. На път за Индонезия и по-точно островите Джава, Флорес и ... Бали!!!